Какво представлява захарният диабет (диабетес мелитус)?

Автор: Доц. Т. Темелкова

Диабетът е наследствено метаболитно заболяване с абсолютен или относителен недостиг на инсулин и повишена кръвна захар, при което се засягат малките и големи артериални съдове и се стига до множествени увреждания в различни органи и системи.

Каква е разликата между тип 1 и тип 2 захарен диабет?


Тип 1 захарен диабет се развива на базата на фамилно обусловено разрушаване на клетките в панкреаса, отговорни за произвоството на инсулин. Заболяването се проявява в ранна възраст с абсолютен инсулинов дефицит и значително увеличена кръвна захар. Децата и учениците, които са засегнати, имат нарушена концентрация в училище, често уриниране, изразена жажда и сухота в устата, склонност към възпалителни заболявания, загуба на тегло, липса на сила и лесна уморяемост при натоварване. С други думи това заболяване не остава неоткрито.
Като лечение влиза в съображение само прилагането на инсулин. То е строго индивидуално, вземайки предвид физическата активност, храненето, както и задълженията на пациента. Стартирането на инсулиновото лечение трябва да започне в болнична обстановка и задължително да бъде съчетано с обучение на пациентите относно заболяването и правилния начин на приложение на инсулиновия препарат. При добро коригиране на кръвната захар тези пациенти нямат ограничаване на продължителността на живота или значително засягане на качеството му.

Тип 2 диабетът е най-честата форма на захарната болест – над 95% от случаите. Следователно, ако не е споменато за какъв тип диабет става въпрос, се подразбира, че се касае за диабет тип 2. Заболяването възниква на базата на фамилна предразположеност в съчетание с нездравословен начин на живот – намалена физическа активност, преяждане, неправилно хранене, наднормено телесно тегло. За разлика от тип 1, тук няма намалена или липсваща секреция на инсулин от панкреаса, а е налице нарушена чувствителност на клетките и тъканите в организма към инсулина, поради което той не може да упражни функциите си. Тази т.н. инсулинова резистентност първоначално води до повишено отделяне на инсулин от панкреаса, което поддържа нормални нивата на кръвната захар, но вече вреди на организма чрез отключването на метаболитен синдром. Метаболитният синдром е съвкупност от метаболитни нарушения като инсулинова резистентност или диабет, високо кръвно налягане, нарушения в мастната обмяна, затлъстяване, хронично възпаление, промени в кръвосъсирването, ранна атеросклероза и др. С прогресиране на заболяването, и изчерпване секреторните възможности на панкреаса, се стига до относителен или абсолютен дефицит на инсулин и повишаване нивата на кръвната захар.

Тип 2 диабетът се окачествява като една от най-масовите епидемии в човешката история и с последиците си като една от основните заплахи за човешкото здраве през 21 век. Особено тревожен е фактът, че тип 2 диабетът (преди време наричан старчески диабет) се развива при все по-млада възраст. Все по-често се диагностицира тип 2 диабет при тридесетгодишни лица, а в някои страни и етнически групи особено зачестява „старческият” диабет сред деца и юноши.

Тип 2 диабетът води до съкращаване продължителността на живота и влошаване на качеството му. Така засягането от исхемична болест на сърцето и от мозъчносъдова болест е 2-4 пъти по-често отколкото при недиабетици, съответно смъртността от тези заболявания е кратно увеличена. Продължителността на живот при своевременно откриване и лечение може да не се засегне, но когато заболяването е започнало на възраст между 35 и 55 години може да бъде съкратен с около 10 години.

Какви са ранните симптоми при захарен диабет тип 2?
Обикновено заболяването дълго време протича безсимптомно. Понякога може да има често уриниране, жажда, уморяемост, слабост, сърбеж по половите органи, инфекции на кожата, трудно заздравяване на рани. Но много болни имат само част от тези прояви или дори нито една. Поради това захарният диабет се открива често с 8-10 години по-късно от фактическото му проявяване, като през това време е довело до увреждане на множество органи.

Кои са рисковите групи за захарен диабет тип 2?
Застрашени от тип 2 диабет са лица с кръвни роднини с това заболяване, както и лица със затлъстяване (особено андроидно затлъстяване, когато нараства коремната обиколка), артериална хипертония (високо кръвно налягане) и повишени липиди (холестерол, триглицериди).

Ето защо се препоръчва всяко лице над 45 години, а при кръвни роднини с диабет или наличие на затлъстяване, хипертония и високи липиди и по-рано - еднократно годишно да се проверява кръвната захар.

Как се диагностицира захарният диабет?
Дълги години златен стандарт за диагностициране на захарен диабет беше провеждането на орален глюкозен толерантен тест (ОГТТ), т.е. натоварване с 75 гр. глюкоза. Диагнозата в този случай е налице при:
   - кръвна захар на гладно над 7.0 ммол/л и/или
   - кръвна захар 2 часа след натоварването над 11.1 ммол/л
През последните 10 години ОГТТ в световен мащаб се прилага все по-рядко поради дългото времетраене на изследването. Вече се разчита предимно на измерването на кръвна захар на гладно, както и на гликирания хемоглобин (HbA1c). Според интернационалните препоръки диабет се диагностицира при двукратно измерени:
   - кръвна захар над 7 ммол/л на гладно сутрин
   - епизодично измерена кръвна захар през денонощието над 11.1 ммол/л
   - гликиран хемоглобин над 6.5%
Важно е да се знае, че съществуват различни методики за изследване на гликиран хемоглобин и неговите стойности могат да бъдат фалшиво повишени или понижени при кръвни заболявания или при прием на някои медикаменти. Освен това най-надеждният метод за определяне на гликиран хемоглобин (HPLC) e скъп и не се ползва в повечето лаборатории.

Какви са усложненията на захарния диабет?


Захарният диабет тип 2 е коварно заболяване, което (дори и да протича безсимптомно) в повечето от случаите с времето засяга малките и големи артериални кръвоносни съдове, водейки съответно до микро- и макроангиопатия (или атеросклероза).

Примери за микроангиопатия са:
диабетна ретинопатия (засягане на малките съдове в ретината). Понастоящем тип 2 диабетът е най-честата неинфекциозна причина за слепота (като последица от ретинопатията) в световен мащаб и най-честата причина за слепота изобщо в индустриалните страни. Ето защо, за да се диагностицира и лекува навреме това усложнение, всеки диабетик трябва да посещава очен лекар за преглед на очно дъно веднъж в годината.
диабетна полиневропатия (страдание на периферните нерви, базиращо се на увреждане на малките артериални съдове, които ги кръвоснабдяват). Диабетната полиневропатия е повод за сериозно страдание на пациентите. Проявява се със загуба на повърхностната и дълбоката сетивност, чувство за “мравучкане”, парене и болки, най-често на краката. В съчетание с нарушеното кръвоснабдяване на долния крайник тя може да доведе до трудно зарастващи рани, стигащи до ампутация. Диабетиците пушачи са най-честите случаи с ампутация на крак.
диабетна нефропатия (увреждане на бъбречната функция поради засягане на гломерулите, съдова структура от особена важност за отделителната функция на бъбреците). Диабетът е и най-честата причина за бъбречна недостатъчност. Така около 40% от пациентите на диализа (изкуствен бъбрек) са диабетици. Ето защо при диабетиците трябва веднъж годишно да се определя нивото на креатинина, за да се прецени състоянието на бъбречната функция.

Макроангиопатията (атеросклерозата) се развива рано, паралелно на развитието на самия диабет и засяга:
сърдечните съдове (това се проявява като исхемична болест на сърцето) Характерно е, че инфарктите при диабетиците са не само по-чести, но и обикновено протичат без болки (т.е. не се усещат от болните) и завършват по-често с фатален изход.
мозъчните артерии (това е мозъчно-съдова болест или МСБ). Острата проява на МСБ - мозъчният инсулт е най-честата причина за смърт при диабетиците, а хроничната й проява със световъртеж, нарушения в паметта и депресия значително нарушава качеството на живот.
периферните артерии, особено на краката. Това води до студени стъпала, болки и схващания в мускулите на краката при движение, предизвикващо принудителни паузи (т.н. claudicatio intermittens). Периферната артериална недостатъчност е един от рисковите фактори за диабетно стъпало.

Лечим ли е диабетът?
Захарната болест може да бъде успешно лекувана, но не може да бъде излекувана, т.е. необходимо е редовно да се контролира и адаптира лечението, за да се потиснат симптомите и избегнат усложненията. Обичайният ход на заболяването е хронично-прогресивен, т.е. с течение на времето постепенно се налага да се увеличава дозата на старите медикаменти и да се добавят нови. Това разбира се зависи до голяма степен от стриктното спазване на нормите за здравословно хранене и движение. Макар и изключително рядко, възможно е при случаи на диабет тип 2, свързан със затлъстяване (обусловено от прекомерна злоупотреба с висококалорийни храни и подчертано застоял начин на живот), когато се коригират тези фактори и се нормализира теглото, да се нормализира кръвната захар и това да остане в перспектива непроменено.

Как се лекува захарният диабет тип 2?
Терапията на захарния диабет е комплексна:
   • задължително спиране на пушенето
   • нормализиране на телесното тегло
   • правилно хранене
   • увеличена физическа активност (30 минути бързо ходене на ден)
   • в случай на недобро коригиране на захарта чрез промени в начина на живот (обикновено трябва да се изчакат около 6 месеца за проявата на ефекта им) – се добавят медикаменти (таблетки или инсулин)

Лечението на диабета не е само лечение на кръвната захар! Тъй като заболяването е комплексно, изисква се същевременно коригиране на кръвното налягане, липидите, както и евентуално прием на аспирин за преодоляване на промените в кръвосъсирването.

Колко често е необходимо да правя контролни изследвания и какви?
Това зависи от тежестта на заболяването и неговите усложнения. Редно е да се контролира нивото на гликиран хемоглобин на 6 месеца, или по- често, ако има промяна в терапията или влошени стойности. Целта на лечението не е 6.5%, както беше преди 10 години, а се поставя индивидуално според възрастта на пациента, вида лечение, давността на диабета и придружаващите заболявания. Разумно е и самоконтрол на кръвна захар с глюкомер у дома, като се препоръчва контрол на кръвната захар на гладно сутрин 1-2 пъти седмично. Според най-новите схващания за правилно лечение на диабета, не е необходимо агресивно понижаване на стойностите на кръвната захар, което по-скоро може да навреди. Прекалено ниските нива на кръвна захар, т.н. хипогликемия (кръвна захар под 4 ммол/л) са опасни, както и по-отношение на диабетните усложнения, така и в по-изразени случаи (особено под 3-2.5 ммол/л) могат да станат животозастрашаващи. Поради това диабетици, лекувани с медикаменти с опасност за развиване на хипогликемия, трябва да носят със себе си нещо сладко, с което да предотвратят инцидента.

Как да се науча да живея с диабет?
Животът със захарен диабет означава съблюдаване общите изисквания за здравословен начин на живот. Спазване препоръките за спиране на пушенето, повишаване на физическата активност и правилното хранене се отразяват благоприятно и на множество други заболявания. Коригиране на телесното тегло спомага за избягване на ставни проблеми, възникващи при затлъстяване. Тъй като често диабетът възниква или се влошава в условията на психоемоционален стрес, важно е да се обърне внимание за развиване на емоционална компетентност за успешно преодоляване препятствията на живота без пагубно отражение върху здравното състояние.